В КВАРТАЛНОТО КАФЕНЕ
Той стоеше на чаша кафе
в ъгъла на едно квартално кафене,
замислен, а може би замечтан,
или от хиляди проблеми изтерзан!
В отсрещния ъгъл на малкото кафене
седеше на чаша кафе,
изпаднало в съзерцание
едно младо създание.
– Ще пиете ли едно горещо кафе
с мен, мила госпожице?
Един очарователен мъж
я канеше на чаша кафе!
– Благодаря, вече пих – отговори му тя,
а нещо в погледа й заблестя.
– Нищо, ще пием по още едно –
настоя мъжът, – но този път с млеко.
И тя не устоя на изкушението.
Погледна го, усмихна се и каза:
– Ще пием, разбира се, по още едно
горещо кафе, щом настоявате!
– Горещо като страстта и силно като любовта –
засмя се мъжът, а момичето го погледна
и разбра, че незнайно откъде и незнайно кога
до тях беше долетяла любовта!
После двамата си тръгнаха, хванати за ръце.
– Каква щастлива двойка! – въздъхна старецът,
който безмълвно ги беше наблюдавал
от далечния ъгъл на малкото кафене.
В този миг той осъзна, че е самотен в това кафе
и от очите му старчески сълзи се отрониха.
– Защо съм тук, къде е моята любима? – попита той,
но отговор не получи.
Тогава старецът стана и потропвайки с бастуна си
бавно излезе от уютното квартално кафене,
без да допие отдавна изстиналото вече кафе.
И никой повече не го видя!
Може би беше тръгнал да търси своята любима
в небесните простори, за да слеят в едно сърцата си
влюбени? И може би още пият кафе в райското кафене!
А в кварталното кафе една влюбена двойка се целуваше.
