В РИТЪМА НА БЛУСА

 

Когато те срещнах на варненския плаж,

погледнах в очите ти, които бяха по-сини

от синьото море и мигом ме порази

изтерзаното ти сърце!

 

Вярвам, че ти ме бе чакал там, на кея,

търсейки спокойствие и мир

сред безкрайната морска шир

в безкрайния всемир!

 

Поисках една пенлива вълна да хвана,

но друга вълна със страшна закана

ме блъсна, сякаш светкавица бясна,

и аз в твойта прегръдка се озовах.

 

Оттогава минаха много години,

косите ми черни сребро ги покри,

но още помня как танцувахме

под дъжда на оня варненски плаж.

 

Сърцата си туптящи притискахме,

които в един такт биеха, а ние

щастливи се смеехме и в ритъма

на блуса продължавахме да танцуваме.

 

Опиянен от щастие, ти капките дъждовни

по лицето ми целуваше и нежно ми шепнеше:

„Ти си любовта на живота ми, скъпа!”

Но Черна Веда злобно те отне от мен!

 

В този момент всичко хубаво изчезна!

Няма ги вече горещите ти целувки,

няма ги разговорите ни преди заспиване,

и пожеланията за „Лека нощ, мила!”

 

Всичко хубаво, което имахме, вече го няма!

Само скръбта се настани в очите ми тъжни,

които не спират през сълзите ми да се взират

с надежда едничка отново да те видят!

 

Не можех да повярвам, че всичко е свършило,                       

че вече няма да те видя, че няма гласа ти да чуя

и да те чакам за вечеря под звуците на тиха

нежна музика!

 

След години отидох отново на кея, а там,

на варненския плаж, стояха прегърнати

две млади същества и страстно се целуваха.

Животът продължаваше!!!