ДВЕ ДУШИ ИЗМЪЧЕНИ

Тази вечер пак си лягам далеч от теб,

защото разстояния жестоки ни делят,

сякаш нарочно създадени да измъчват

душите ни и без друго измъчени!

Без теб животът ми е ад,

неописан дори в Дантевия „Ад”.

Самотна съм и толкова нещастна,

че и да плача сили нямам.

Утешава ме единствено мисълта,

че нашите щастливи дни

не ще останат само спомен

за бъдните ни дни.

Аз вярвам, че ще дойде време,

и ние да доживеем

открито любовта си да заявим,

но за това ще трябва още време.

В часовете мрачни, мислейки за теб,

аз виждам в бъдещето бялата пътека

на нашия живот, така чиста и светла

като душите ни влюбени.

Ангел мил за мен си ти и така  силно

искам такъв за теб да бъда аз! Твоята

любов ми дава неимоверното желание

да съм до теб и да те обичам!