ЗАВИНАГИ В СЪРЦЕТО МИ ЩЕ ОСТАНЕШ!

Когато случайно се срещнахме, почувствах

още от първия миг едно силно вълнение,

непознато за мен, но така завладяващо, което

ме грабна и не ме остави дъх да си поема!

Наистина ти беше невероятен мъж и трудно

ми беше да повярвам, че в мен ще се влюбиш!

Но магията на любовта не само мен, но и теб

в своите вълшебни нишки ни оплете!

Нищо друго не виждахме, никой не ни интересуваше!

За нас само любовта ни съществуваше! Може би бяхме

неблагодарни, може би егоистични в очите на другите,

но нима не е простено на двама влюбени да се обичат!

И ние поехме по нашия стръмен път, готови да докажем,

че за любовта прегради няма! А влюбените ни сърца

все така силно продължаваха да бият в един такт,

за да докажат, че няма сила, по-голяма от любовта!

Годините се редуваха, косите ни посребряваха, но ние

 продължавахме влюбени като гимназисти да бъдем!

За жалост природата си има своите задължителни

закони за всички живи същества!

В една ранна сутрин се събудих и побързах да направя кафе.

 – Хайде, скъпи, ставай, кафето е

готово! Почаках минута-две  и

отидох да събудя любимия! Влязох в спалнята и… изпуснах

кафето на пода!

Останах на място като закована!

Нито стон, нито звук от устата

ми излизаше. Не можех да повярвам,

че непоправимото се е случило.

Успях само да промълвя през сълзи:

„Обичам те скъпи и знай,

че завинаги в сърцето ми ще останеш!”