КОГАТО ВЕЧЕРТА НАСТАНЕ

и време най-после да си легна стане,

не бързам аз леглото да оправя,

защото знам, че теб те няма.

Не ми се спи – убеждавам се сама,

тъй като не искам да заспивам сама

в студеното легло и спомените скъпи

сърцето ми да терзаят!

А те са толкова красиви,

че за миг душата ми стоплят

и във времето ме пренасят,

когато бяхме толкова щастливи!

Но аз съм сигурна, че ти, където и да си

в небесното пространство,

не спираш да ме търсиш и да се питаш

къде съм аз и дали още те обичам!

Не ме търси във звездното пространство,

а погледни в сърцето ми влюбено!

Там си бил винаги, защото там е твоето място

и там ще останеш, живота ми да осветяваш!