В първия момент когато те срещнах,
не разбрах защо така се обърках!
Ти беше мъж внушителен, изискан,
а аз – една любопитна млада дама.
Не вярвах, че ще ме погледнеш,
че погледът си строг
върху мен ще приковеш –
а така желаех да ме забележиш!
В този момент ти ми се усмихна.
Такова завоевание бе неочаквано
за мен и почти се вцепених от
изумление, изпадайки в недоумение.
Тогава ти дойде до мен и ме попита:
– Искаш ли да се разходим заедно?
И без да дочакаш моя отговор
за ръката нежно ме хвана.
Така невинно започна нашата връзка,
която хората наричаха неравностойна,
тоест нестандартна, скандална,
от обществото отречена!
Това изобщо не ни интересуваше!
Кой каквото иска, нека да си мисли!
Не сме подвластни ние на никакви закони,
защото любовта закони не признава!
Дните един след друг неусетно минаваха.
Редуваха се месеци, години, а ние все така
щастливи бяхме с нашата връзка „неравностойна”
за която благословия от живота получихме.
Злата съдба обаче си отмъсти за тази наша
„неравностойна” връзка, но никой не разбра,
че всяка нощ ти тайно в съня ми идваше
и малко преди изгрев слънце си отиваше!
А вие, ренегати, знайте, че любовта
не изчезва и не търпи етикети!
