МАЛКА ПОЕМА ЗА БЛАГОДАРНОСТТА

                                      

Усещам как слънцето любопитно наднича през

отворения прозорец на стаята, а в нея се промъква

нежно ухание на цъфнали цветя! Решавам да поспя

още малко и се обръщам на другата страна.

 

Опитвам се да заспя, но някъде някой монотонно чука.

Готова съм да се скарам с този, който не ме оставя

да поспя в почивния ми ден, но с изненада виждам

кацнал на перваза на прозореца един бял гълъб!

 

„Сигурно е гладен”, мисля си аз, и отивам да отроня

трохички от хляба. Когато се връщам, гълъбът все още

е на перваза. Иска ми се да го нахраня с трохичките,

но се опасявам, да не се изплаши и да литне.

 

„А може би е жаден”, решавам аз и наливам вода

в една купичка. Оставям я  на перваза на прозореца

и се отдалечавам. Гълъбът се оглежда и започва да пие

вода. Права съм била! Наистина е бил жаден!

 

Отдалеч продължавам да наблюдавам гълъба, а той 

не спира да си върти главичката, като че ли очаква

някого.Не се бях излъгала! Скоро долетя друг гълъб,

много по-красив от първия, но не толкова едър.

                                                                                                  

Щастливи, двата гълъба размахаха крила и полетяха

нанякъде. Погледнах нагоре и ги видях  да се реят

в небесната вис, описвайки божествени фигури.

Явно това беше тяхното обяснение в любов.

 

Опиянени от щастие, те танцуваха своя любовен танц!

Докато двата гълъба се радваха на любовта си, аз сложих

на перваза пресни семенца и трохички, налях им и вода.

Надявах се да се върнат заедно и да си похапнат.

 

Докато ги чаках, съм заспала. Събудих се и с радост видях

двата гълъба, сгушени един в друг, в любовна прегръдка.

На другия ден дълго чаках моите любимци, но те не се

появиха. Стана ми мъчно, че са ме забравили!

 

За съжаление, те не се появиха и през следващите дни,

а аз продължавах да ги чакам и да слагам на перваза

пресни трохички и вода. Може би все пак ще се появят –

мислех си аз с надежда, че нищо лошо не им се е случило.

 

Една сутрин чух познато почукване. Скочих и отворих

прозореца. На перваза няколко наскоро родени гълъбчета,

се бяха сгушили между крилата на майка си, а големият

бял гълъб кръжеше над тях и ги пазеше.

 

Въпреки опасностите, те бяха дошли да ми покажат

своите рожбички. Това беше тяхната благодарност

към мен, изразена по най-прелестния начин!

 

Много често животните са по-благодарни от хората!