НАШИТЕ СЕЗОНИ
ПРОЛЕТ
Слънцето през прозорците наднича
и търпение няма да събуди хората,
които все още се излежават в своите
топли и меки завивки.
Навън белите камбанки на кокичетата
с радост поздравяват минзухарите,
своите стари приятели,
които цяла зима не са виждали!
И ето че хората прозорците един след
друг започват плахо да отварят
и с изненада установяват, че пролетта
с нежния си полъх ги е събудила!
Някак ведро става в душите на хората!
А птиците, които чуруликат в клоните
изведнъж политат щастливи към небето
да чертаят изкусните си фигури.
Завръщат се и щъркелите от топлите страни
по родните места, прелетели километри
с грижа гнездата си да подновят,
където малките им рожби ще се появят!
Радват се на пролетта и младите, и старите,
почувствали в душите си спокойствие
и някакво странно чувство на успокоение.
Каква вълшебница е тази бяла пролет!!!
ЛЯТО
Ах ти, мило лято, толкова слънчево,
толкова нежно и прелестно
с килимите си от дъхави цветя
и с мириса на узрелите жита!
Ах ти, мое лято, ти все така си влюбено
в твоето бурно и разпенено Черно море,
също като младите, които вечер идват на кея ти
и страстно се целуват, замаяни от щастие!
Ах ти, топло лято, плажовете ти гъмжат през деня
от хора, откраднали няколко дни от ежедневието си
и дошли, макар за малко, на слънчевите лъчи
да се порадват и проблемите си да забравят!
Ах ти, слънчево лято, създадено от Бог
само за любов! Винаги си весело,
безгрижно и усмихнато, отдадено на
веселие, песни и романтика!
Ах ти, прелестно лято, което с лъчите си
земята огряваш, за да зреят плодовете,
житата да избуяват и с богата реколта
добрите стопани да даряваш!
ЕСЕН
Ти си толкова красива и многоцветна,
преливаща от багри в съчетания невероятни,
оцветила в злато листата есенни, които
земята покриват като килими приказни!
Ти си така щедра с даровете на природата
– плодове и зеленчуци в изобилие раждаш,
на работливите стопани реколтата пазиш
и пълниш щедро хамбарите им за зимата!
Ти си моят любим сезон, скъпа Есен!
Обичам да те гледам, когато слънцето
земята сутрин огрява и птичките събужда,
а те започват радостно да чуруликат!
Обичам да те гледам, когато вечер слънцето
ниско на земята се опира и бавно зад хълма
се скрива, за да си почине в своите покои,
а на следващия ден отново да изгрее!
ЗИМА
Ти плашиш със студа си нежните врабчета,
които от клон на клон прехвърчат, подслон
да намерят в някое изоставено гнездо, но то
затрупано със сняг е и няма място за врабчето!
Слънцето и то се е скрило някъде на завет,
докато стане време сутринта да изгрее!
Само снежинките бели не се страхуват
и своя вихрен танц в екстаз танцуват.
Земята вече покрита е с метър сняг,
а под него сладко са заспали семенцата.
Те чак през пролетта ще се събудят и над
земята главичките си плахо ще покажат.
В това време Зайо-Байо на снега се радва,
скача и подскача на снежната поляна,
доволен, че най-после той е господар,
докато Баба Меца дълбоко е заспала.
А кой не се страхува от студа и снега?
Разбира се, децата! Те топки снежни правят
и замерят се, и падат, но не спират
да се радват на тази прелестна Зима бяла.
Със заруменели бузки и щастливи усмивки
те тичат по площадите и се опитват да хванат
с езиче снежинките, които бързо се стопяват,
все едно, че сладолед са яли, макар че утре
може болни да бъдат!
