ПО ЛУННАТА ПЪТЕКА

Не знаех какво е любов

и се страхувах от нея!

Не знаех дали някой ден

тя ще дойде при мен!

Но когато ти се появи пред мен,

аз познах в очите ти страстта,

а после и силата на любовта,

която като бурен вятър ни отвя.

Колко щастлива беше нашата среща!

Обичаш ли ме? – плахо аз те попитах,

а ти нежно ме целуна и каза:

Обичам те от мига, когато те видях!

Така ли ще бъде докато сме живи,

отново те попитах аз, а ти ме

прегърна и каза: Винаги, докато

и ти ме обичаш!

Аз мога да обичам само теб, скъпи!

Безкрайно щастливи като безкрайното

небе ние се изгубихме зад хълма,

където луната вече изгряваше и

лунната пътека на любовта пред нас

чертаеше!