РАЗГОВОР С ДЯВОЛА – АНГЕЛ
Преди да си легнем ти беше така жизнен и весел –
смяхме се много, танцувахме и се целувахме,
но откъде можехме да знаем, че тази нощ дяволът
пирувал и със свойте другари лукави на покер играел
с душите човешки и твойта душа за трофей запазил.
Тогава от този демон реших милост да измоля.
Почуках на дверите сатанински и с притеснение
силно зачаках. Чаках Лукавия доста дълго, докато
най-после видях, че демонът идва накуцвайки
и като ме видя, попита ме строго:
– Ти ли, жено, се осмеляваш да ме притесняваш?
Не знаеш ли кой съм аз? – ядосваше се дяволът.
– Напротив, знам! Ти си Сатаната.
– Тогава защо си дошла при мен? Не знаеш ли,
че аз съм творец на всички злодеяния?
– Напротив, знам, но имам аз молба – да ми върнеш
този, който през нощта така жестоко от мен отне,
а него в свой трофей превърна, но знай, че искам си го
аз обратно! Дяволът ми се изсмя злобно и ехидно:
– Как си позволяваш да настояваш?
Но аз продължих да настоявам:
– Вземи моята душа, а неговата освободи!
Дяволът се изненада! – Нима на Земята все още
има хора, които така силно се обичат? – попита той,
а аз категорично му отговорих: – Да, има!!!
– Съжалявам – призна си натъжен дяволът.
Ако знаех, че толкова много го обичаш,
което не се среща много често сред хората,
щях да го освободя, но вече е късно
и за съжаление нищо повече не мога да направя!
Тръгнах си разочарована, макар да знаех,
че с дявола сделка не става!
Внезапно чух стъпките на куция демон,
който се мъчеше да ме настигне.
Какво ли иска от мен Мефистофел?
Спрях се и го изчаках, а той задъхан
се обърна към мен и ми каза:
– Ще върна любимия ти в Рая!
Зарадвах се и на този не малък жест,
но все пак го попитах: – Защо го правиш?
А той ми отговори:
– Някога и аз бях ангел, но се възгордях и
Господ ме наказа.
– Искаш ли отново ангел да станеш? –
попитах аз дявола, а той тъжно ми каза:
– Късно е за мен ангел отново да стана,
но един съвет бих дал на хората –
все още те могат злото в душите си
да победят, да спрат да се мамят, избиват
и мразят, и да се опитат по-добри да станат!
Съветът на Дявола съвсем не беше дяволски!
Той просто беше разбрал истината, че ако
не спрем не само да се самоунищожаваме, но и
природата да унищожаваме, в един недалечен ден
светът ще загине завинаги!
Забързани в ежедневието, увлечени в амбиции
за печалби и високи постове, вие, хора, не
забелязвате колко красив е животът!
Пробудете се най-после и бъдещето в своите ръце
вземете, докато все още на тази планета живеете!
