СЪДБА,                             

ти ли определи какъв животът ми да бъде –

весел или тъжен, богат или беден,

радостен или безгрижен,

щастлив или нещастен?

Или напосоки извади от джоба си вълшебен

сред останалите няколко „късметчета”,

и дори не се замисли дали аз искам

живота ми да определяш, без да ме питаш!

Съдба, така ли ти с живота ми се разпореди,

или аз сбърках, без да разбера кога и как?

Но няма значение, вече всичко е минало!

Мога само да се радвам на това, което е било!

А оказа се, Съдба, че моето щастие е дошло,

когато в един момент той се появи пред мен

и докато разбера, вече двамата бяхме

на крилете на любовта!

Но ти, Съдба, не пропусна да бъдеш и зла!

Подложи ни на неимоверни изпитания,

но ние не се предадохме

и щастието си упорито отстоявахме!  

Трудностите ни преследваха, за да ни напомнят,

че длъжни сме да се съобразяваме с правилата,

които ние не признавахме! Не ни беше лесно,

защото бяхме в разрив с общественото мнение.

Така мина животът ми! Преживях и весели, и тъжни

събития, и щастие, и мъка! Но вече не те упреквам,

Съдба, че ти определи живота ми такъв, какъвто го

живях, и разбрах, че ти, Съдба, не си сбъркала!