ТАЗИ НОЩ СЪМ ТВОЙ ГОСТ
Тази нощ е невероятно тъмна като в рог.
Страшно се е развихрила пролетната буря!
Клоните на дърветата се извиват под силата
на вихъра и болезнени стонове издават.
Светкавици за миг проблясват в черната нощ,
като че ли самият дявол ги е поканил!
Безмилостно раздират небето, сякаш искат
да напомнят на хората колко силна е природата!
Не мога да заспя! Страх ме е! А някой чука
на прозореца. Може би иска да влезе в стаята!
Ставам и си правя кафе, за да съм будна
докато бурята се успокои.
Всъщност вече не я чувам. Явно е отминала.
Отварям прозореца, оглеждам се със страх и
изненадващо чувам твоя глас, който ме пита:
„Има ли и за мен чаша горещо кафе?”
Какво става? Не мога да повярвам! Нима вече
халюцинирам?! После се престрашавам
и излизам навън да видя кой ме тормози в тази
странна нощ на вещици и урагани.
– Аз съм, скъпа, не помниш ли гласа ми?
Използвах бурята и тайно дойдох да те видя!
Аз съм, наистина,но ти не можеш да ме видиш,
а само да ме почувстваш! Нека се възползваме
от шанса тази нощ да бъдем заедно!
– Наистина те чувствам, скъпи! Толкова съм
щастлива, че отново сме заедно! Боже мой!
Забравих, че ти поиска чаша горещо кафе.
Сега ще ти налея. Отивам в кухнята, но ръцете ми
треперят и кафето се разлива.
– Успокой се, мила! Тази нощ съм твой гост!
Не знам дали пак ще мога да се върна на Земята,
но ако отново имам такъв шанс, знай, че няма
да пропусна да бъда твой гост и да пием заедно
нашето така сладко-горчиво горещо кафе!
Нашата любов е неповторима, скъпа! Като атлети
преодолявахме препятствията и продължавахме
да се обичаме! Ти си моята жадувана любов
и ще останеш завинаги в душата ми, а аз ще бдя
неотлъчно над теб и силно ще те обичам!
Бурята е утихнала, скъпа, но докато все още е нощ,
трябва да се върна там, откъдето дойдох. Исках само
да те видя и да ти кажа, че аз съм добре. Не ме мисли,
нали знаеш, че съм много силен, но още по-силна е
любовта ми към теб!
– Време е! – подсети ме ти, и аз разбрах, че трябва
да тръгваш!
– Почакай, допий си кафето – извиках аз, но като
се обърнах, ти вече се беше върнал сред звездите.
Погледнах нагоре и видях на небето ярко светещ надпис:
„ОБИЧАМ ТЕ, СКЪПА!”
Помахах ти с ръка и едва успях да промълвя през сълзи:
„И АЗ МНОГО ТЕ ОБИЧАМ!”
Събуждам се и се усмихвам като дете, получило подарък.
Полека-лека идвам на себе си. Наистина ли беше това,
което се случи, или съм сънувала? Няма значение!
Нали чух гласа ти, пихме кафе и си приказвахме!
Това ми стига!
