ЩАСТЛИВИ СРЕД ЗВЕЗДИТЕ
Животът ми като на филмова лента премина!
Докато се осъзная, ученичка станах – прилежна
и изпълнителна, което родителите ми радваше,
но аз свободно време нямах, защото и на цигулка
да свиря трябваше.
Освен това солфеж и теория на музиката започнах
да уча, преди още буквите да съм научила! Затова
всяка свободна минута използвах с децата да поиграя!
Едва по-късно разбрах, че това е била най-радостната
част в моя живот, но тогава все още не я оценявах!
Бързах да порасна, самостоятелна да стана, гимназия
да завърша и в университета да вляза. Така и стана!
Приеха ме в най-престижното учебно заведение
да следвам немска филология – моя мечта голяма!
И тогава най-неочаквано за мен съдбата ни срещна!
Ти – интересен и много чаровен мъж, а аз – млада
и неопитна дама. Малко се смутих, но много бързо
осъзнах, че ти си мъжът от моите мечти, които във
въображението ми като нежни пеперуди пърхаха
и за любовта мечтаеха!
На следващия ден, най-неочаквано за мен, ти ми се
обади и ме покани на вечеря. Да си призная, ужасно
се притесних да не се изложа, но с удоволствие приех
да вечерям с теб! А ти беше така мил и внимателен,
че много бързо и тактично внесе ведро настроение.
Това ми помогна да преодолея обхваналото ме
притеснение, а с чувството си за хумор ти успя
да ме развеселиш и успокоиш! И аз забравих,
че се притеснявах. После ти ме изпрати до вкъщи
и за довиждане нежно ме целуна.
Тогава осъзнах, че между нас двамата нещо
красиво и силно се заражда. Всъщност се оказа,
че това ще бъде нашата тайна любов, която
не смеехме открито да заявим, имайки предвид
общественото мнение!
Независимо от всички препятствия пред нас,
ние свързахме живота си и силно се обичахме!
Не предполагах, че някой ден мога да те загубя
и повече да не те видя, освен когато и аз
в небесните простори се преселя!
Сигурна бях, че без мен ти там си самотен и
нещастен, затова те потърсих сред звездите
с надежда те да ми помогнат. Първо се отправих
към Голямата мечка – звездата, която никога
не залязва. Но тя дълбоко спеше.
Посетих и Касиопея, на Млечния път полегнала.
За съжаление, и тя беше заспала. Минах и през
Орион – най-красивото съзвездие! Обиколих още
няколко звезди и съзвездия, но не успях да те
открия и разбрах, че трябва да се върна на Земята!
А нашата среща в звездното пространство, скъпи,
е неизбежна и тя ще бъде най-радостния миг
в измъчения ни земен път! Тогава ние ще тръгнем
щастливи заедно, за да продължим по вечния си
път сред звездите, но този път… Завинаги!
