по-голяма от звездното небе,
с която ти ме дари
и тя за нас свещена стана
в дома на нашите мечти!
Но хиляди прегради жалки
на щастието ни пречеха
с желанието да ни сразят
и най-вече да ни разделят.
Но те не подозираха
колко силни бяхме ние
и колко много се обичахме,
готови урагани да надвием!
– Не е той за теб, та ти си още малка!
– започнаха да ме убеждават,
но пропуснали бяха да забележат,
че вече съм голяма.
Бях срещнала мъжа на моите мечти,
с когото исках заедно да остареем,
вечер в прегръдките му да заспивам,
сутрин целувките му да ме будят!
Не малко трудности
трябваше да преодоляваме,
и постоянно да отбраняваме
нашата любов голяма!
Никой обаче не успя да ни раздели,
макар че желаещи много имаше, но…
само на Съдбата това право беше дадено
и тя отреди – завинаги верни да останем!
